Пуснато бе движението през най-дългия пътен тунел „Железница“ на АМ „Струма“
Днес бе пуснато движението през тунел „Железница“ на АМ „Струма“. Съоръжението е с дължина около 2 км. и е най-дългият пътен тунел, изграждан досега у нас. Заедно с отсечките преди и след него, в експлоатация се въвеждат 5 км. автомагистрален път. Автомагистрала „Струма“ е част от коридор „Ориент/Източно Средиземноморие“, който свързва Видин с Кулата, и по нея преминава пътният трафик за Гърция. Направлението се използва като най-кратък маршрут между Западна, Централна Европа и Бяло море, а също и като връзка на Европа с Азия.
„Това сложно технологично съоръжение е крачка към така дългоочакваната връзка между Централна Европа, през България, Видин, Кулата и Гърция“, посочи министър-председателят акад. Николай Денков. Той напомни, че магистралата трябваше да бъде готова още за Олимпийските игри през август 2004 година. Затова строителството е приоритет за настоящото правителство, така че да е сигурно, че няма да се наложи българите да чакат още 20 години за 20 километра път. „Всеки ден забавяне на довършването на магистралата създава не само риск за още загубени животи, за още пътнотранспортни произшествия, за още неудобства за хората, които живеят в Кресненското дефиле, но също създава проблеми и за тези местообитания, за които толкова много искаме да се погрижим и заради това решението се отлага с години“, заяви акад. Денков. Премиерът изтъкна, че по темата са проведени разговори с Европейската комисия. „Предложили сме решение, което е логично, разбираемо, щадящо за природата, възможно най-прагматично и очакваме положително решение в най-кратки срокове“, добави министър-председателят акад. Николай Денков.
Министърът на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков подчерта, че церемонията по пускането на движението през тунел „Железница“ и отсечките преди и след него бележи стъпка към постигането на пълноценна транспортна свързаност на България с нейните съседи, в частност Гърция, а в малко по-далечна перспектива и с финализирането на първия ни транспортен коридор, свързващ южната и северната ни граници. Той напомни, че стартиралият през 2019 г. проект е преживял 3 редовни и 4 служебни кабинета, което обаче е добър пример за приемственост и устойчивост в регионалната политика, като всеки от тези кабинети има принос за осъществяването на един стратегически приоритет за България, който подобрява както икономиката, така и демографията на България.
Регионалният министър отбеляза, че въпреки че откритият днес участък от АМ „Струма“ е само 4,4 км, е изключително сложен като инженерни решения и е показателен за способностите на българската инженерно-техническа мисъл и за капацитета на българските проектанти, строители и надзорници, на които благодари. Цеков допълни, че от магистралата остават 26 км между Симитли и Кресна, за които през следващите 2 седмици очаква решение. Той изрази надежда през 2027 или 2028 г. да има пълноценна магистрална свързаност между София границата ни с Гърция, както и съществена завършеност на връзката, която да отведе трафика до румънската граница. След встъпителните си думи министър Цеков връчи удостоверението за ползване на участъка на инвеститора – Агенция „Пътна инфраструктура“.
С осигуреното финансиране по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ вече сме по-близо до свързаността с Гърция, каза от своя страна министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков. По думите му заради геополитическата обстановка в региона транспортната свързаност по оста Север-Юг и завършването на магистрала “Струма” придобиват още по-голямо значение за икономиката и туризма.
„Европейската солидарност е силна не просто с размера на паричните средства, а с добавената стойност на модернизацията, в която се инвестират“, заяви Марина Кирова, съветник по икономическо управление и европейски семестър в Представителството на Европейската комисия в България. По думите й ползите от тунел „Железница“ са очевидни – повече безопасност и превенция на катастрофи, намаляване вредните емисии. „Досега построената част от автомагистрала „Струма“ с близо 580 млн. евро от политиката на сближаване на ЕС подсилва и стратегическото географско значение на България. Магистралата свързва София и Солун, а в по-широк контекст дава възможност за пътна връзка между Хамбург, Германия и Солун, Гърция. Освен това оста България - Гърция може да бъде част от коридорите на солидарността, за превоз на стоки, наложени извънредно заради агресията на Русия срещу Украйна“, отбеляза Марина Кирова. Тя добави, че в бъдеще, ЕС ще продължи да подкрепя развитието на устойчива транспортна инфраструктура и подобряването на пътната безопасност в България като инвестира 1,9 милиарда евро в още мащабни проекти през програмния период до 2027 г.
Тунелът е с две отделни тръби за движение. Дължината на всяка е около 2 км. Съоръжението е с всички системи за безопасност, енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини, електронна система за контрол на достъпа и т. н. Между тръбите има четири напречни връзки за пешеходци и още две за автомобили, по които ще могат да минават линейки, пожарни и други специализирани машини. В случай на пътен инцидент или затваряне на една от тръбите те ще се използват за безопасно извеждане на пътниците. Изграден е и обслужващ път при южния портал на тунела откъм Симитли, площадка за хеликоптер, два моста над Суха река, подпорна стена и др.
Тунелът е изграден по нов австрийски метод. На денонощие са прокопавани около метър и половина във всяка тръба и веднага след това е изграждана първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери. При строителството му са вградени и четири икони на Св. „Иван Рилски“, каквито са традициите в тунелното строителство. Изображенията на светеца са поставени в началото и в края на двете тръби на съоръжението. В момента светите изображения не са видими, тъй като са покрити при изграждането на вторичната облицовка на съоръжението. Поверието при вграждането на иконите е, че те пазят работниците при строителството на обекта, а след това и всички пътуващи.
При строителството на мостовото съоръжение над река Струма преди „Железница“ за първи път у нас е използвана технологията „потактово избутване“ на стоманобетоновата конструкция. Прилагането ѝ улесни преминаването на участъка над 6 препятствия – р. Струма, път I-1 София – Кулата, жп линията София – Кулата, общинския път Благоевград – Симитли и служебен път до северния портал, без това да налага ограничаване на интензивния трафик по път Е-79 по време на строителството. Характерното при тази иновативна технология е, че работна площадка се използва за изработване на отделните елементи, които с хидравлична система се повдигат и избутват напред, като всеки един елемент се монтира пред готовия. Виадуктът е с две самостоятелни съоръжения за двете посоки на движение. Платното за Кулата е с дължина 510 м, а за София – 560 м. Височината на моста е между 10 м и 18 м, а разстоянието между колоните е от 45 до 60 м.
АМ „Струма“ е първият инфраструктурен обект, на който е изградена хеликоптерна площадка. Тя е на около 410 м от южния портал на тунела, пътувайки от Благоевград към Кулата и на 40 м от път І-1 (Е-79). До съоръжението ще може да се достигне както от първокласния път, през отбивката при разклона за с. Железница, така и от новия участък от автомагистралата. Площадката е с асфалтобетон и размери 40 м на 40 м. Разположена е на 315 метра надморска височина и при определянето на точното ѝ местоположение е съобразена и скоростта на вятъра в района – т. нар. в метеорологията „роза на ветровете“. Съоръжението е с видеонаблюдение и всички необходими системи за сигурност и комуникация, пожароизвестяване и т. н., които са част от системите за безопасност на тунел „Железница“. На хеликоптерната площадка ще могат да излитат и кацат медицински вертолети до 3,750 тона. Максималното тегло на една медицинска въздушна линейка заедно с оборудване, гориво и екипаж е около 3,175 тона. Хеликоптерната площадка ще може да се ползва и от вертолети на държавни институции – ВВС за спасителни операции при тежки или масови инциденти, от планинската спасителна служба и други.
